1 Kings 1

Трета и Четвърта книга царете са всъщност едно цяло, разделено на две части много по-късно. За автора на тези две книги няма сведения, има предположения, че той е пророк Йеремия. Знае се, че книгите са съставени по време на вавилонския плен (VI в. пр. Р. Хр.). В тях се предават с много подробности ценни сведения от историята на юдейския народ – от възцаряването на Соломон (ок. 970 г. пр. Р. Хр.) до превземането на Йерусалим през 587-586 г. пр. Р. Хр.

В исторически план авторът е записал и оставил на потомците подреден и задълбочен разказ за делата на царете на Израил и Юдея и заедно с повествованието той формулира важни поуки, произтичащи от миналото, за полза на бъдещите поколения. Единството на този избран от Бога народ е много съществен елемент в изложението. Авторът обръща особено внимание и на пророците, които настоятелно и безкомпромисно изискват от народа послушание пред Господа, противопоставяйки се на царете и раболепните им пророци. Припомнят се също Божията вярност към народа и завета, както и тежките последици за юдеите от идолопоклонството.

Основните раздели на Трета книга на царете са: 1. Царуването на Соломон (гл. 1 – 11). 2. Ранната епоха на разделянето на царството (гл. 12 – 16). 3. Следващите пророци и царе, включително пророк Илия и неговата дейност (гл. 17 – 4).

Краят на царуването на Давид

( 1:1-2:46 )

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. 2Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ 3И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. 4Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.

5 ^a Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. 6Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. 7И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. 8Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. 9И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. 10А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.

11 ^b Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? 12Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. 13Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“ 14И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“

15Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. 16Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ 17А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“ 18А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. 20А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. 21Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“

22И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. 23И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“И той влезе при царя и му се поклони до земята. 24След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? 25Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“ 26А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. 27Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

1 Лет. 29:21-25

28Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“Тя влезе и застана пред него. 29И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! 30Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ 31Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

32А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“И те влязоха при царя. 33Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. 34Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“ 35След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. 36Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. 37Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“

38Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 ^c И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ 40И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.

41Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 ^d Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ 43А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46И Соломон седна на престола на царството. 47Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“И царят се поклони в леглото си. 48Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“

49И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 ^e Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“ 52А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“